Парола срещу подслон – България се учи да посреща бежанци
Около 20 000 бежанци от Украйна влязоха в България за няколко дни. Пътищата са цялостни с още прииждащи хора. Количеството им е доста по-голямо от това, което медиите могат да обзет в репортажите си. Най-вероятно тези хора ще останат много дълго време, а някои вечно. Затова би трябвало да им се обезпечи не просто заслон и храна, само че и да намерят те работа, дълготраен дом, учебни заведения... Всичко това слага изключителни провокации пред България, които по мащаб към момента не се осъзнават от обществото.
Мащабът трансформира България. Само за съпоставяне – когато Яворов написа “Арменци “ в края на XIX век, бежанската вълна обгръща към 20 000 души. После има още една. Арменците обогатяват вечно културата, народностния състав и мирогледа за общественост в България. Количеството придошли хора е съпоставимо със в този момент. Тъй че всичко, което се случва през днешния ден, може да се окаже
основно в най-новата история на България
Това е една от най-големите бежански талази в страната (другите са при разбъркването на хората из българските землища при войните).
Затова е основно държанието на страната и обществото. В първите дни след устремяването на човешкия поток обаче страната я нямаше. Бежанците бяха посрещнати от доброволци. Правителството провежда рейсове, предавани по малките екрани, само че това бяха незначителна част от нужните грижи. Огромното болшинство идва с коли или рейсове, проведени от тях самите в Украйна. По свидетелства на доброволците,
представителите на страната безусловно не са осъзнавали
пред какво се изправят. Не са знаели какво тъкмо да правят, нито са осъзнавали мащаба. Добрата вест е, че нещата се трансформират бързо, от през днешния ден организацията е по-добра.
Хората, които първи посрещнаха бежанския поток, са бесарабски българи, украинци или руснаци, от дълго време открити у нас. Или пък неправителствени организации, които също като тези хора поддържат приятелски, бизнес или културни връзки с Украйна. Просто бягащите от войната се свързват с тях, с цел да им бъде открит превоз, храна, заслон... В хода на напредването и посрещането непринудено се включваха и ужасно доста други хора. Отново - българи, украинци, руснаци, а и англичани, германци... – кой с превоз, кой с жилища, хотели, артикули... Всичко това –
безусловно непринудено, за сметка на пари и време.
Просто помагащите стопираха да работят, пуснати в спонтанен отпуск от доброжелателните работодатели, с цел да правят всичко това.
Заради морските хотели и мястото си по маршрута Варна е основен център в този развой. Доброволците, координиращи активността, бяха точно от морския град.
Ето няколко техни директни свидетелства. В множеството случаи хората желаят да са анонимни:
“Свързват се с мен хора от Украйна – първо познати, а след това и други. По телефона, фейсбук. Тръгват, молят за хотел, жилища... Някъде да ги настаним. Почвам – фейсбук групи да диря, диалози, познати. Намирам хора да им оказват помощ, откликват. Обаче никой не знае какво да направи, по какъв начин... Бързаме. Питаме общината, регионална администрация – не знаят и те. Време няма, хората ще дойдат, няма къде да ги настаним... Намирам превоз, хотел. Те отиват, обаче местата свършили, айде различен хотел търсим... Но водачът би трябвало да се прибира... А става дума за
майки в стрес, бебета реват в скута им...
Ужас!.. Опитвам, диря, храна да им дадем, памперси в случай че би трябвало... Страшно доста хора откликват да оказват помощ непринудено, хотелиери също – само че просто тази съгласуваност не може да се прави от елементарни хора, страната трябваше да е “.
“Автобусът идва от Одеса, стопира. Милите хора с по един кат облекла тръгнали. Слизат тук и се чудим къде да ги пратим. А водачът със зачервени от отмалялост очи споделя:
„ Приятели прибирам се незабавно назад, нека се забележим още веднъж отново “.
Бърза, тъй като би трябвало да вземе идващите хора и се преценява с разписанието на ферибота Исакча – Орловка. Но и не се знае кои пътищата ще са отворени, по кое време... Истински смут “.
“Тия хора минават българската граница уплашени, гладни, жадни... Нямат роуминг. Правителството направи портал, в който да молят за помощ – хубаво. Но този интернет къде да го заловен? Единствената опция е на някоя бензиностанция. И в този момент си представете слиза този човек на бензиностанцията, уплашен, бързащ, изтощен, бебето до него реве... – и почва да цъка на телефона да влиза в портала –
действително ли ви се коства?
Той няма по какъв начин да направи всичко това. Още на границата трябваше да бъдат раздавани сим карти на тия хора. Точно по този начин са го създали в Румъния и Полша. Още на границата там има краткотраен пункт, в който на хората им се дават карти, храна, пари, насочват се къде тъкмо да отидат “.
Войната ражда всевъзможни сюжети. Затова колкото и парадоксално да звучи, става известно, някой от бягащите са имали и условия:
“Искам в центъра на Варна жилище,
в случай че може! “; “Няма ли по какъв начин да е на Свети Влас? А на Несебър? “. Стават и неточности. Отново споделя доброволец координатор: “Майка ни написа, че идва с малко дете и са нужни консумативи за детето. Ние се приготвяме, осигуряваме – еди къде си я чакат. Обаче идват други бягащи и споделят: “С дете сме, трябват ни консумативи “. Дават им ги. Качват се на s-класата си и потеглят.
И след това идва нещастната женица,
която е поискала първа помощта – просто е станало комплициране, помощта е взета от хора, които не са чак толкоз в потребност. Затова се наложи да употребяваме основна дума – съответният нуждаещ се я споделя, с цел да вземе той помощта “. За потребление на ключова дума разбрахме и при даване на хотелски стаи. Идеята е първо да се помогне на майки с деца.
Ето такива най-различни неща, а и още доста други, които просто няма по какъв начин да се опишат, трябваше да преодоляват в първите дни доброволците – без никакво подпомагане от страната.
Сега към този момент обстановката е относително по-добра.
От през днешния ден във Варна в особено помещение действа щаб, който е поел нещата – държавните чиновници работят дружно с доброволците. Там са и студенти, БЧК и така нататък Потърсена за коментар, Ина Алексеенко от “Благотворителна фондация Европа “ (eдна от доброволните организации) удостовери, че обстановката към този момент е под надзор. За смяната безусловно повлия публикацията на “Сега ” “Украински бежанци са принудени да изоставен хотели във Варна “. Именно тя задейства страната. Според Алексеенко проблемите с хотелите е овладян, в един единствен случай се е наложило пренасяне на хора.
Старозагорецът Петко Петков, който непринудено пътува до украинската граница, с цел да извозва и оказва помощ на бягащите, има визия по какъв начин нашите дипломати работят на място. “Трудно потегли цялата работа.
Но не мога да обвиня нашето държавно управление.
Нормално е да не са готови, никой не е квалифициран. Лека-полека стават нещата в придвижване “, разяснява той. Петков описа случай, при който на бягаща болна стара жена наши дипломати са дали пари под формата на... заем против автограф. Просто това е единственият метод да се провиснал тези пари. Дали ще трябва да се връщат, е обособен въпрос.
Разбира се, остава да виси проблемът с хотелите. Някои от бежанците са заможни, други не – само че и за двата вида не може дълго време хотелиерите да заплащат спане, храна, отопление. Тепърва страната ще би трябвало да реши този проблем, както и десетките други с бежанската вълна.
Още по тематиката:
Мащабът трансформира България. Само за съпоставяне – когато Яворов написа “Арменци “ в края на XIX век, бежанската вълна обгръща към 20 000 души. После има още една. Арменците обогатяват вечно културата, народностния състав и мирогледа за общественост в България. Количеството придошли хора е съпоставимо със в този момент. Тъй че всичко, което се случва през днешния ден, може да се окаже
основно в най-новата история на България
Това е една от най-големите бежански талази в страната (другите са при разбъркването на хората из българските землища при войните).
Затова е основно държанието на страната и обществото. В първите дни след устремяването на човешкия поток обаче страната я нямаше. Бежанците бяха посрещнати от доброволци. Правителството провежда рейсове, предавани по малките екрани, само че това бяха незначителна част от нужните грижи. Огромното болшинство идва с коли или рейсове, проведени от тях самите в Украйна. По свидетелства на доброволците,
представителите на страната безусловно не са осъзнавали
пред какво се изправят. Не са знаели какво тъкмо да правят, нито са осъзнавали мащаба. Добрата вест е, че нещата се трансформират бързо, от през днешния ден организацията е по-добра.
Хората, които първи посрещнаха бежанския поток, са бесарабски българи, украинци или руснаци, от дълго време открити у нас. Или пък неправителствени организации, които също като тези хора поддържат приятелски, бизнес или културни връзки с Украйна. Просто бягащите от войната се свързват с тях, с цел да им бъде открит превоз, храна, заслон... В хода на напредването и посрещането непринудено се включваха и ужасно доста други хора. Отново - българи, украинци, руснаци, а и англичани, германци... – кой с превоз, кой с жилища, хотели, артикули... Всичко това –
безусловно непринудено, за сметка на пари и време.
Просто помагащите стопираха да работят, пуснати в спонтанен отпуск от доброжелателните работодатели, с цел да правят всичко това.
Заради морските хотели и мястото си по маршрута Варна е основен център в този развой. Доброволците, координиращи активността, бяха точно от морския град.
Ето няколко техни директни свидетелства. В множеството случаи хората желаят да са анонимни:
“Свързват се с мен хора от Украйна – първо познати, а след това и други. По телефона, фейсбук. Тръгват, молят за хотел, жилища... Някъде да ги настаним. Почвам – фейсбук групи да диря, диалози, познати. Намирам хора да им оказват помощ, откликват. Обаче никой не знае какво да направи, по какъв начин... Бързаме. Питаме общината, регионална администрация – не знаят и те. Време няма, хората ще дойдат, няма къде да ги настаним... Намирам превоз, хотел. Те отиват, обаче местата свършили, айде различен хотел търсим... Но водачът би трябвало да се прибира... А става дума за
майки в стрес, бебета реват в скута им...
Ужас!.. Опитвам, диря, храна да им дадем, памперси в случай че би трябвало... Страшно доста хора откликват да оказват помощ непринудено, хотелиери също – само че просто тази съгласуваност не може да се прави от елементарни хора, страната трябваше да е “.
“Автобусът идва от Одеса, стопира. Милите хора с по един кат облекла тръгнали. Слизат тук и се чудим къде да ги пратим. А водачът със зачервени от отмалялост очи споделя:
„ Приятели прибирам се незабавно назад, нека се забележим още веднъж отново “.
Бърза, тъй като би трябвало да вземе идващите хора и се преценява с разписанието на ферибота Исакча – Орловка. Но и не се знае кои пътищата ще са отворени, по кое време... Истински смут “.
“Тия хора минават българската граница уплашени, гладни, жадни... Нямат роуминг. Правителството направи портал, в който да молят за помощ – хубаво. Но този интернет къде да го заловен? Единствената опция е на някоя бензиностанция. И в този момент си представете слиза този човек на бензиностанцията, уплашен, бързащ, изтощен, бебето до него реве... – и почва да цъка на телефона да влиза в портала –
действително ли ви се коства?
Той няма по какъв начин да направи всичко това. Още на границата трябваше да бъдат раздавани сим карти на тия хора. Точно по този начин са го създали в Румъния и Полша. Още на границата там има краткотраен пункт, в който на хората им се дават карти, храна, пари, насочват се къде тъкмо да отидат “.
Войната ражда всевъзможни сюжети. Затова колкото и парадоксално да звучи, става известно, някой от бягащите са имали и условия:
“Искам в центъра на Варна жилище,
в случай че може! “; “Няма ли по какъв начин да е на Свети Влас? А на Несебър? “. Стават и неточности. Отново споделя доброволец координатор: “Майка ни написа, че идва с малко дете и са нужни консумативи за детето. Ние се приготвяме, осигуряваме – еди къде си я чакат. Обаче идват други бягащи и споделят: “С дете сме, трябват ни консумативи “. Дават им ги. Качват се на s-класата си и потеглят.
И след това идва нещастната женица,
която е поискала първа помощта – просто е станало комплициране, помощта е взета от хора, които не са чак толкоз в потребност. Затова се наложи да употребяваме основна дума – съответният нуждаещ се я споделя, с цел да вземе той помощта “. За потребление на ключова дума разбрахме и при даване на хотелски стаи. Идеята е първо да се помогне на майки с деца.
Ето такива най-различни неща, а и още доста други, които просто няма по какъв начин да се опишат, трябваше да преодоляват в първите дни доброволците – без никакво подпомагане от страната.
Сега към този момент обстановката е относително по-добра.
От през днешния ден във Варна в особено помещение действа щаб, който е поел нещата – държавните чиновници работят дружно с доброволците. Там са и студенти, БЧК и така нататък Потърсена за коментар, Ина Алексеенко от “Благотворителна фондация Европа “ (eдна от доброволните организации) удостовери, че обстановката към този момент е под надзор. За смяната безусловно повлия публикацията на “Сега ” “Украински бежанци са принудени да изоставен хотели във Варна “. Именно тя задейства страната. Според Алексеенко проблемите с хотелите е овладян, в един единствен случай се е наложило пренасяне на хора.
Старозагорецът Петко Петков, който непринудено пътува до украинската граница, с цел да извозва и оказва помощ на бягащите, има визия по какъв начин нашите дипломати работят на място. “Трудно потегли цялата работа.
Но не мога да обвиня нашето държавно управление.
Нормално е да не са готови, никой не е квалифициран. Лека-полека стават нещата в придвижване “, разяснява той. Петков описа случай, при който на бягаща болна стара жена наши дипломати са дали пари под формата на... заем против автограф. Просто това е единственият метод да се провиснал тези пари. Дали ще трябва да се връщат, е обособен въпрос.
Разбира се, остава да виси проблемът с хотелите. Някои от бежанците са заможни, други не – само че и за двата вида не може дълго време хотелиерите да заплащат спане, храна, отопление. Тепърва страната ще би трябвало да реши този проблем, както и десетките други с бежанската вълна.
Още по тематиката:
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ